Снимка: Красота и разруха
Засушаване, безхаберие или апетити за придобиване на общинското ВИК?
Пламен Петров
За берковското село Песочница може да прочетете в Интернет, че попада в защитена зона от Натура 2000 по Директивата за птиците. Има уникална църква с камбана, подарена (според легендата) от руския император Александър Втори. Родно място е на първия председател на Народното събрание в следосвобожденска България Анто Стогодишни (паметната му плоча е в двора на църквата). А от обиколната пътека над селото се открива засрамваща Алпите гледка на 360 градуса към Берковския и Врачанския Балкан, и масиви извън България.
Онова, което остава скрито е, че въпреки драматичното обезлюдяване на българската провинция Песочница отказва да умре. Към двадесетината постоянно живеещи в селото, вкл. стопанин на стадо със 70 кози и собственик на луксозна къща за гости, през отпуските и уикендите се присъединяват в пъти повече виладжии. Сред пришълците контрастно присъстват млад компютърен спец и пенсиониран журналист от София. И като казахме компютърджии, преди години Песочница се опита (без успех) да стане първото IT село в България и да приюти замрелия рок фестивал Берксток.
Дали тази оптимистична тенденция ще продължи, обаче, е под въпрос, заради
един сериозен – и хроничен – проблем: водоснабдяването.
Публична тайна е, че водоразпределителната мрежа в региона е отчайващо амортизирана и преминава през труднодостъпни места. След поредната авария в края на септември, Песочница остана за седмица с пресъхнали чешми и на водоноска. Същото сполетя за по-кратко още няколко села наблизо. Кладенците са рядкост, и хора, животни и насаждения се спасяваха кой както може, молейки се да не лумне пожар. Когато лелеяната вода най-после потича, всички грабват фенерчета и пускат маркучите, независимо дали е тъмна нощ.
Мистерия е как точно се захранва с вода Песочница,
но не е от язовир Среченска бара (официално запълнен на 95 процента преди лятото), който е главен водоизточник на Берковица, Монтана, Мездра и Враца. Повечето от местните жители са претръпнали и не протестират против спиранията на водата, особено чести през лятото, когато всички поливат градините си.
Сред населението циркулират различни конспиративни теории – от „кражби” на вода до „извиване на ръце” от страна на ВИК Монтана с цел
берковското ВИК да мине под областен контрол.
Последното потвърждава неофициално и кметът на Берковица Димитрана Каменова. Придобиването от ВИК Монтана обаче ще оскъпи водата, което берковчани не желаят, затова и общинският съвет целокупно гласува против. Каменова обръща внимание, че подобни „удари под кръста” по правило зачестяват преди местните избори.
Местните хора не могат да бъдат убедени, че е по-добре да имаш по-скъпа, но налична вода, отколкото евтина, но периодично изчезваща. Че ВИК Берковица не е добър стопанин, обаче, доказателства има много. За това говори и глобата наложена от КЕВР на общинското дружество за допуснати големи загуби на вода. Санкцията бе потвърдена неотдавна от Районния съд – Берковица.
Кметският наместник на Песочница Саша Богданова и други жители, като Атанас Воденичаров (сигнализирал, без резултат, почти всички институции) са поставяли многократно въпроса дали селото не може да се свърже с по-надежден водоизточник, примерно чрез байпас със Среченска бара, за да се реши проблемът веднъж завинаги. Отговорът бил – такъв вариант е възможен, но е технически трудно осъществим. И ще струва много пари.
----------------------------------------------
Снимки:
1. Църквата „Св. Георги Победоносец” в Песочница
2- Изглед към Балкана от обиколната пътека над селото
3- В защитената зона авлигата се среща често
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
