Снимка: briag.bg
Сирни заговезни (Прошка, Прочка, Сирни поклади, Поклади, Сирница, Ората) е важен зимно-пролетен празник в народния календар. Многобройните му названия са свързани с типичната за празника обредност. Ритуалите, в някои случаи обхващат и повече от 1 дата в календара - през седмицата между Месни заговезни и Сирни заговезни, наречена Сирна неделя, се изпълняват различни обреди и обичаи, много от които идват от езическите времена. Самият празник Сирни заговезни е винаги в неделя, 49 дена (7 седмици) преди Великден, като предисловие към периода на Великия пост и се явява последният ден преди началото му.
Според правилата на постенето, на този ден все още могат да се ядат храни, които произхождат от животни, като сирене, мляко, яйца, но не и месо (то вече е отпаднало след Месни заговезни - седмица по-рано). След това, доколкото е препоръчително (т.е. ако на човека не му липсва подходящата духовна настройка, без която се счита, че това няма смисъл), предписанието е чак до Великден да се консумира само храна с растителен произход.
На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка – като първа крачка към Великия пост, през който се очаква да направят всичко възможно да се помирят с всички, за да изпълнят с мир и любов сърцата си и така да посрещнат Възкръсналия Христос. Сутринта в храмовете по време на литургията се чете Евангелието с част от Нагорната проповед (Мат. 6:14 – 21): „Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви“.
Понеже "без прошка не може да се заговее"[1], до вечерята на Сирни заговезни трябва да завърши обичаят „прошка“, изпълняван през цялата Сирна неделя (в някои райони на западните територии, населени с българско население, го наричат „Прочка“). По-младите обикалят по-стари роднини и близки – свекър, свекърва, тъст и тъща, кумове, по-възрастни братя и сестри. От тях искат прошка и целуват ръка на домакините; води се разговор в духа на следното: - „Прощавай, мале, тате...“, - „Просто да ти е (традиционна разговорна форма на „простено да ти е“), Господ да прощава“.
На празничната трапеза има винаги храни, приготвени от млечни и яйчени продукти: баница със сирене, варени яйца, халва с орехови ядки. Практикува се т.нар. „хамкане“ (ламкане, ласкане): на конец/шнур/ширит (кълчищен, червен конец или мартеница), окачен на греда на тавана над трапезата (или въобще - прикрепен над нея), се завързва сварено обелено яйце, парче бяла халва или въглен. Конецът се завърта в кръг и всеки член от семейството, главно децата, се опитва да хване хапката с уста. Яйцето или въгленът, употребени в такъв ритуал, се смятат за лечебно средство. С водата от варенето на яйцето се мият лицата на другия ден (Чисти понеделник) за предпазване от бълхи и мухи, черупките се изхвърлят на улицата - пак против бълхи. Също така, конецът от него може да послужи и за гадания - след наричания/заклинания, се пали и по начина на горене се гадае.
Популярни са и други обичаи, свързани с очистителната сила на огъня, обединени под наименованието "Заговезнишки огън". Сред тях са:
прескачане от мъжете на клади (кракът на когото е минал през огъня минава за неуязвим за змийско ухапване)[2],
обреди от типа на т.нар. майски прът (вариант на майското дърво, при който построението се изгаря - например обичаят Паликош),
внасяне на главня от обредния огън у дома,
песни и хорà около огъня, - но в стари времена само мъжете са се събирали там.
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
