Няма да изтегля териториалните планове. Тяхното изтегляне означава България да се откаже доброволно от подкрепата на Европейския съюз за енергийния преход, заяви премиерът акад. Николай Денков. Той предупреди, че това действие би било изключително вредно за въглищните региони, а последствията биха били много сериозни и за много дълго време.
Министър-председателят за пореден път покани протестиращите миньори да се включат в обсъжданията за промяна на плановете, тъй като това все още е възможно. „Ще правя това, което е правилно и полезно за България. Надявам се протестиращите да разберат, че то е полезно и за миньорите, и за въглищните региони”, посочи акад. Денков.
Той отново припомни, че териториалните планове за Стара Загора, Кюстендил и Перник не затварят административно мини и въглищни централи. Тяхната цел е да се подпомогне преходът, който така или иначе ще се случи, защото се променят технологиите в енергетиката.
От друга страна правителството трябва да осигури базови енергийни мощности за още много години напред. Те ще бъдат ядрената централа и ТЕЦ-овете. Топлоцентралите обаче няма как да продължат да работят в същите обеми до 2038 г. по икономически причини – техният ток е значително по-скъп от енергията, произвеждана от други източници. Премиерът беше категоричен, че „всеки, който твърди нещо различно, просто лъже миньорите и енергетиците“.
Министър-председателят не очаква проблеми при гласуването на вота на недоверие срещу кабинета заради неговата енергийна политика. „Би било изключителна глупост от политическа гледна точка някой да не подкрепи правителството в този момент. Няма никаква причина то да бъде бламирано по повода, който е посочен като мотив за вота“, заяви акад. Денков.
По повод евакуацията на българи от Израел премиерът изрази готовност правителственият самолет да извърши трети полет до Тел Авив, ако има достатъчно сънародници, които желаят да се приберат..
България, Гърция и Румъния ще работят заедно за засилване на регионалната свързаност във всичките ѝ форми.
Те ще продължат да развиват своето сътрудничество също за гарантиране на регионалната и евроатлантическа сигурност в Югоизточна Европа.
Такъв е изводът от тристранната среща, която се проведе в резиденция „Евксиноград“ край Варна по инициатива на българския премиер акад. Николай Денков с министър-председателите на Гърция Кириакос Мицотакис и на Румъния Йон-Марчел Чолаку. Като гости участваха също еврокомисарите Маргаритис Схинас и Адина-Йоана Вълян, както и министърът на енергетиката на Молдова Виктор Парликов. В тематичните и в пленарната дискусия се включиха също вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел и министри от българското правителство, Гърция и Румъния.
Развитието на транспортната, енергийната и дигиталната свързаност между трите държави беше в основата на разговорите. „Тези проблеми днес имат изключително важен надрегионален аспект, свързан със събитията в Украйна, а от няколко дни – и в Израел. Европа повече не може да си позволи да бъде разединена и да е зависима от външни фактори“, заяви домакинът на срещата акад. Денков.
Тримата министър-председатели приеха обща декларация Предстои подготовката на меморандум, в който ще бъдат записани основните точки, по чието развитие ще се работи. Меморандумът ще бъде последван от договор между трите държави, с който ще бъдат формулирани конкретните ангажименти по реализацията на проектите за регионална свързаност.
Еврокомисарят по транспорт Адина-Йоана Вълян обеща подкрепата на ЕС за развитие на транспортната инфраструктура в региона. „Европейският съюз има средства чрез различни инфраструктурни проекти. Искрено бих се радвала да видя трите столици свързани с високоскоростна железопътна линия и сме тук, за да ви помогнем и подкрепим за такова бъдеще“, каза Вълян.
Присъединяването на България и Румъния към Шенгенското пространство е основен приоритет и за двете страни, които от години изпълняват всички технически критерии за членство, стана ясно след срещата в „Евксиноград“. Това за пореден път беше признато и от еврокомисаря Маргаритис Схинас. „Присъединяването на България и Румъния към Шенген ще увеличи нивото на нашата колективна сигурност. Това означава по-добър контрол по външните граници, вместо да се концентрират ресурсите по вътрешните граници. Двете държави са постигнали значителен напредък по отношение на миграционния натиск, но също така са тествани и веригите на доставки в Европа. Затова се надявам, даже съм убеден, че до края на годината ще можем да вземем положително решение за Шенген и всички работим активно за постигане на тази цел“, заяви Схинас.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.