Снимка: 
Два подвижни покрива се изграждат на площадката на Националното хранилище за ниско- и средно активни радиоактивни отпадъци (НХ РАО), по един върху двата реда клетки за погребване на стоманобетонни контейнери с радиоактивни отпадъци. Монтажът им е решаващ етап от изграждането на Хранилището. Подвижните покриви предпазват опаковките с РАО от външни атмосферни условия в процеса на запълване на клетките и при изграждането на покривната плоча на всяка клетка. Освен това защитават в момента строителните работници, а впоследствие ще предпазват и служителите при изпълнение на операциите по погребване, както и техниката и контролната апаратура, намираща се под подвижните покриви.
Изграждането на подвижния покрив над северния ред клетки започна в началото на месец юни. В момента той е завършен като конструкция. Предстои монтаж на крана, системите му за управление и контрол и страничните затварящи метални стени. Покривът над южния ред клетки е на етап конструктивно изграждане.
Внушителното съоръжение представлява стоманена конструкция с 12 колони, с широчина 25 метра и дължина 30 метра, а теглото й е приблизително 700 тона. Съоръжението покрива изцяло клетката, с която се работи и по 1/3 от двете съседни клетки. След запълване на съответната клетка, подвижният покрив се премества напред по релсов път, монтиран надлъжно върху масивни фундаменти от двете страни на реда клетки. Операциите по подреждането на стоманобетонните контейнери с радиоактивни отпадъци в клетките ще се извършват дистанционно с помощта на 30-тонен мостови кран, монтиран вътре в подвижния покрив, посредством устройство за захващане на опаковките и ще се управляват дистанционно чрез системата за управление и контрол SCADA. По този начин ДП РАО защитава персонала си, свеждайки до минимум дозовите натоварвания в съответствие с принципа ALARA*.
Всички системи за работа на съоръжението преди неговото въвеждане в експлоатация подлежат на технически надзор и изпитания.
*ALARA (As Low As Reasonably Achievable) – един от основните критерии, формулиран още през 1954 година от Международната комисия по радиационна защита с цел минимизиране на вредното въздействие на йонизиращата радиация. Той предвижда поддържане на възможно най-ниското достижимо ниво както на индивидуалните (по-ниски от пределните, установени с действащите норми), също и на колективните дози на облъчване, като се отчитат социалните и икономически фактори.
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
