Снимка: 
ИСТОРИЧЕСКИ КАЛЕНДАР: ГОДИШНИНИ И ЮБИЛЕИ В ОБЩИНА МЕЗДРА ПРЕЗ 2025 г.
През 2025 г. се навършват редица годишнини и юбилеи, свързани с историята на община Мездра. Сред най-значимите от тях са 100-годишният юбилей от основаването на Народно читалище „Просвета 1925“ - гр. Мездра и 75-годишният юбилей от обявяването на Мездра за град.
Без да претендираме за изчерпателност, Ви предлагаме календар на по-важните годишнини през 2025 г., свързани с историята на община Мездра:*
Януари
• 1 януари 1975 г. - на базата на разкрития през 1973 г. производствен цех, в гр. Мездра е създаден Завод за телефонни елементи (ЗКЕ). Новото промишлено предприятие произвежда градивни елементи за АТЦ и други съоръжения за съобщителната и телефонната техника, както и сигнални системи. До 1990 г. ЗКЕ изнася продукцията си предимно за СССР, Чехословакия и ГДР. (50 г.);
• 2 януари 1885 г. - в с. Типченица е роден Йордан Кръстев (1885-1954 г.) - учител, училищен инспектор, журналист, читалищен и кооперативен деец, виден общественик. Участник в Балканската война 1912-1913 г. и в Първата световна война 1915-1918 г. Редактор на първия вестник, издаван в Мездра - „Искърски фаръ“ (1929-1944 г.). Председател на Читалище „Просвета“ (1927-1940 г.) и на Дружеството на запасните офицери. Председател на Комитета за въздигане на Дом-паметник читалище „Просвета“ (1935-1943 г.), член на Комитета за постройка на Училище „Тодор Балабанов” и на Строителния комитет за изграждане на Храм „Св. Георги Победоносец“. Член на Управителния съвет на Съюза на провинциалните журналисти в България и на Централното управление на Съюза на запасните офицери. Умира на 24 февруари 1954 г. (140 г.);
• 8 януари 1960 г. - в гр. Мездра е създадено Есперантско дружество „Никола Й. Вапцаров”. Негови основатели стават 33-ма любители на най-разпространения изкуствен международен спомагателен език, сред които Йордан Груев, Иван Даскалов, Димитър Щърбов, Христо Петков, Анчо Анчев, Иванчо Тошков, Радка Правчанска и Симеон Цолов. За председател на дружеството е избран Йордан Груев. (85 г.);
• 18 януари 1910 г. - в Мездра е сформирана партийна група на БРСДП. Сред нейните основатели са Хараламби Стоянов - жп чиновник, учителите Велчо Николов и Лалю Ширков, Мартин Тошев, Иван Кинов, Александър Динков, Иван Матов, Стоян Стамов, Корнелия Гюлеметова, Аджаров и др. На 8 декември 1918 г. в дюкяна на Марин Виденски е учредена местна организация на БРСДП (т. с.). (115 г.);
• 18 януари 1925 г. - в Мездра е основано Дружество на запасните офицери. Първоначално в него членуват 17 участници в Балканската 1912-1913 г., Междусъюзническата 1913 г. и Първата световна войни 1915-1918 г. Дългогодишен негов председател е офицерът от запаса поручик Йордан Кръстев. (100 г.);
• 19 януари 1930 г. - в с. Цаконица е основано Читалище „Изгрев”, което от десетилетия вече не развива дейност. (95 г.);
• 26 януари 1930 г. - в с. Долна Кремена е основана Кредитна кооперация „Подем“. Нейни учредители стават 35 член-кооператори. За председател е избран Йордан Етугов, а за касиер-деловодител - Иван Цветков. На 8 март 1942 г. Кредитна кооперация „Подем” се обединява с другата кооперация в селото - Потребителна кооперация „Братство“, създадена през 1906 г. (95 г.);
Февруари
• 3 февруари 1930 г. - в с. Джурилово (дн. Нивянин), Белослатинска околия е роден скулпторът Георги Тошев. Автор на бюст-паметника на поета Владимир Башев пред Младежкия дом в Мездра, както и на малките пластики „Глава” на проф. Иван Фунев, „Гимнастичка“, „Певицата“ и „Мадоната“ от фонда на Градската художествена галерия. Умира на 25 януари 1993 г. (95 г.);
Март
• 2 март 1930 г. - в Мездра е създадена Родителско-учителска дружба. В ръководството й влизат Пешо Митов - председател, Георги Динков - подпредседател, Димитър Цоликов - касиер, Никола Алипиев -деловодител и Иван Христов - домакин. (95 г.);
• 2 март 1995 г. - отпечатан е последният брой (бр. 39) на вестник „Мездра” - първият частен вестник в гр. Мездра след 9 септември 1944 г. Издател на двуседмичника, които излиза през периода 05.09.1992-02.03.1995 г., е бизнесменът Георги Савчев - президент на фирма „Съни-90“. Редактори на вестника са Данаил Петков (09.1992 г.-10.1993 г.), Димитър Воденичаров (10.1993 г.-09.1994 г.) и Ангел Петров (10.1994 г.-03.1995 г.). (30 г.);
• 8 март 1970 г. - по случай Международния ден на жената първия си концерт пред публика изнася Женският народен хор при ОНЧ „Васил Коларов” (сега НЧ „Просвета 1925“) - гр. Мездра с художествен ръководител Стефан Костов. Хорът е наследник на женската битова група, сформирана към градското читалище в началото 60-те години на XX век от Гергана Илчева. (55 г.);
• 10 март 1930 г. - в Мездра е основано дружество на Съюза на българските адвокати. За председател на съсловната организация е избран Йордан Христов (1883-1965 г.), кмет на община Мездра от 19.05.1934 г. до 16.02.1937 г. и от 11.02.1938 г. до 25.07.1938 г., за секретар - Илия Ненчев (1896-1978 г.) от с. Игнатица, народен представител (1931-1934 г.) и кмет на Битоля (1941-1943 г.), а за касиер - Петко Ачов. (95 г.);
• 15 март 1925 г. - в с. Лик е роден Киро Киров, просветен и читалищен деец. Дългогодишен учител по физика и директор на Политехническа гимназия „Димитър Благоев“ (сега СУ „Иван Вазов“) - гр. Мездра. Председател на градското НЧ „Просвета 1925“ (1969-1986 г.). Заслужил учител (1981 г.). (100 г.);
• 16 март 1930 г. - в Мездра е основана каменоделска ТПК „Врачански камък“, сдружение на майсторите-каменоделци от Искърския край. Кооперацията е утвърдена от Врачанския окръжен съд с Определение №1170, а на 27 юни 1938 г. е ликвидирана. (95 г.);
• 17 март 1950 г. - с решение на Настоятелството Народно читалище „Просвета” - гр. Мездра е преименувано на „Васил Коларов”. През 1990 г. културно-просветната институция връща първоначалното си название. (75 г.);
• 22 март 1910 г. - в Габрово е роден проф. Любомир Андрейчин (1910-1975 г.) - виден езиковед и публицист, основоположник на съвременната българска описателна граматика, който през 30-те години на XX век учителства в Прогимназия „Тодор Балабанов“ - Мездра. Преподавател в СУ „Св. Климент Охридски” (1950-1957 г.), професор (1950 г.), член-кореспондент на БАН, основател и дългогодишен директор на Института по български език при БАН (1957-1975 г.), който в момента носи неговото име. Умира на 3 септември 1975 г. в София. (115 г.);
• 28 март 1905 г. - Мездренското църковно настоятелство в състав: свещ. Андрей п. Петров - председател и членове Тошо Ганов, Ангел Иванов и Георги Христов, постановява „да се помоли Н. В. Пр. Св. Врачанският митрополит Константин да благослови и даде архиерейското си благословение“ относно построяването на църква в с. Мездра. Решено е да се открие подписка за събиране на доброволни пожертвувания. С постановление от 27 април с. г. Врачанският епархийски духовен съвет благославя начинанието и разрешава да се открие подписката. Православният храм „Св. Георги Победоносец“ е въздигнат четвърт век по-късно, през периода 1930-1932 г. (120 г.);
• 30 март 1990 г. - в гр. Мездра е възстановена съюзната организация на БЗНС „Никола Петков“. За председател на местната структура на земеделците е избран бившият концлагерист Методи Йорданов, а за организационен секретар - Любен Петков. (35 г.);
Април
• 1 април 1895 г. - в с. Долна Кремена е роден Христо Петрински - член на БЗНС, участник в септемврийските събития през 1923 г. Убит от полицията при „опит за бягство” в местността „Кални дол“ между Мездра и Враца на 9 май 1925 г. заедно със своя съселянин, социалиста Димитър Цеков (р. 1892 г.) и земеделеца Иван Кожухаров (р. 1887 г.) от с. Типченица. (130 г.);
• 2 април 1975 г. - в гр. Мездра отваря врати Обединено детско заведение (ОДЗ) №2 (в момента Детска градина „Слънчице“). Изграждането му започва през пролетта на 1973 г. със средства, отпуснати от Община Мездра и от ЖП управление - София. За построяването на двуетажната сграда жителите на града полагат безвъзмездно 14 000 трудодни. Първоначално в ОДЗ №2 са разкрити 4 градински и 2 яслени групи. За директор на детското заведение е назначена Иванка Дичева, а за медицинска сестра - Траяна Бояджийска. (50 г.);
• 4 април 1910 г. - в с. Елисейна е създаден Строителен комитет за изграждане на православен храм. По предложение на председателя на Църковното настоятелство йеромонах Митрофан - енорийски свещеник на с. Зверино, в Строителния комитет влизат Стоян Младенов, Ганчо Вълков, Иван Ст. Банбалски, Петър Велчов и Никола Ив. Банбалски. (115 г.);
• 6 април 1895 г. - в Мездра е открита Телеграфо-пощенска станция. За началник на станцията е назначен Владимир Михайлов, а за пощенски раздавач - Никола Петрунов. От 1 юли 1904 г. се въвежда служба „Спестовна каса“, а през 1914 г. се открива и телефонна станция. (130 г.);
• 13 април 1990 г. - в гр. Мездра създадена общинска организация на ветераните от войните. За председател е избран Йордан Ив. Йорданов, за заместник-председател - Митко Стаменов, а за секретар - Славчо Савов. Впоследствие председатели на общинската организация на Съюза на ветераните от войните на България (СВВБ) са подп. Симеон Илиев и инж. Стефчо Симеонов. (35 г.);
• 16 април 1990 г. - по инициатива на местните структури на БСДП, БЗНС „Никола Петков” и ПК „Екогласност” в гр. Мездра е учредена градска организация на СДС. За председател на организацията е избран шахматният деятел Николай Велчев, а за заместник-председател - адвокат Петър Цановски. Сформиран е 19-членен Координационен съвет с председател Гено Нецов. За говорители са утвърдени Владимир Джаферски и Нина Данколова. Първата проява на обединената опозиция е предизборният митинг на 26 април с. г. пред Дома на железничаря с участието на Любомир Собаджиев - председател на Национално движение „Гражданска инициатива“. (35 г.);
• 17 април 1970 г. - в гр. Мездра официално е открита новата учебна сграда на СПТУ по текстил (бившето УТР 55, сега ПГ „Алеко Константинов”). Първоначално тя разполага с 12 учебни кабинета и спомагателни помещения. Директор на училището по това време е Георги Генов. (55 г.);
• 21 април 1960 г. - излиза брой 1 на вестник „Искърска комуна“ - печатен орган на ГК на БКП, ГНС, ГК на ОФ, МС на профсъюзите и ТКЗС „Гаврил Генов”. Той е най-продължително време просъществувалият вестник в Мездра - малко повече от три десетилетия. През този 30-годишен период са отпечатани 699 броя. В първата редакционна колегия влизат: Ангел Рангелов - редактор и членове - Йордан Симеонов, Петко Вешев, Георги Тодоров, Страхил Велков и др. Вестникът излиза до 12 октомври 1990 г., когато е преименуван на „Искърски страници”. (85 г.);
• 29 април 1980 г. - в гр. Мездра официално е открит първият у нас електрифициран магистрален железопътен пръстен София - Мездра - Горна Оряховица - Дъбово - Карлово - София. Лентата на новата придобивка прерязва Тодор Живков - председател на Държавния съвет на НРБ и генерален секретар на ЦК на БКП. По този повод на площада пред жп гарата се провежда голям митинг. (45 г.);
[ Май
• 1 май 1900 г. - в с. Типченица е роден Марко Кръстев Дановски, кмет на Мездренската селска община от 25 юли 1938 г. до 1 ноември 1942 г., а впоследствие околийски управител на Ботевград. По време на неговото кметуване е завършена сградата на новото училище в с. Типченица (сега Хотел „Липите“) и започва строежът на Дом-паметник читалище „Просвета“ в Мездра (сега Дом на железничаря). Марко Дановски изчезва безследно на 7 октомври 1944 г. Предполага се, че е ликвидиран без съд и присъда заради своята съпричастност към смъртната присъда на британския офицер Уилям Франк Томпсън (1920-1944 г.), разстрелян на 10 юни 1944 г. в местността „Калето“ край село Литаково, Ботевградска околия. (125 г.);
• 2 май 1925 г. - „при опит за бягство“ в местността „Манастирище“ между с. Крета и Мездра е убит от полицията Антония Костадинов - земеделски деец, учител и общественик, роден на 3 ноември 1903 г. в с. Ребърково. Наскоро след разстрела на лобното му място е поставен малък кръст, а около 1965 г. - паметен знак, дело на неизвестен майстор. (100 г.);
• 7 май 1930 г. - на връщане от погребението на Врачанския митрополит Климент (1873-1930 г.), на път за София на жп гара Мездра спира за кратко Цар Борис III (1894-1943 г.). Той е приветстван от стотици хора, дошли за събора на селото, разговаря с кмета на общината Иван Мишев и с председателя на Дружеството на запасните офицери Йордан Кръстев. (95 г.);
• 14 май 1940 г. - в с. Моравица официално е открита новата сграда на училище „Васил Кънчов”. Тя е построена през периода 1938-1940 г. по проект на врачанския инж. Никола Новоселски. Ръководител на строежа (главен майстор) е Стоян Пенковски, с помощници - неговите братя Никола и Иван. Директор на училището по това време (1934-1944 г.) е Йордан Симеонов. (85 г.);
• 15 май 1980 г. - в рамките на традиционните Празници на културата „Мездра-май“ в Градската художествена галерия е открита първата обща изложба „Земляци” (живопис, скулптура и графика) на художници и скулптори, родени или свързани с мездренския край. Експозицията включва 43 творби от 19 автори, между които проф. Иван Фунев, проф. Борис Колев, Димитър Македонски и др. (45 г.);
• 20 май 1980 г. - в гр. Мездра отваря врати Градски универсален магазин (ГУМ) „Конотоп“. Той се помещава в триетажна сграда до тази на ТПК „Динко Петров“, срещу Алеята на кестените. Магазинът функционира до средата на 90 години на XX в. (45 г.);
• 26 май 1930 г. - в Мездра е разкрито Участъково агрономство към Врачанската земледелска катедра. За пръв агроном е назначен Михаил Джабраилов. (95 г.);
• 28 май 1885 г. - в с. Мараш, Шуменско е роден Иван Г. Кръстев - кмет на община Мездра от 13.04 до 30.09.1922 г. Учител по професия, активист на БРСДП и член на Висшия партиен съвет на социалдемократическата партия. Основател на Потребителна кооперация „Напред“ в Мездра (1919 г.), на която е дългогодишен председател (1919-1946 г.). Един от учредителите на Кредитно кооперативно сдружение „Популярна банка” (1923 г.) и председател на нейния Управителен съвет (1923-1927 г.). Общински съветник, кооперативен и читалищен деец. (140 г.);
• 30 май 1980 г. - в парка над гимназията е открит туристически комплекс, който до началото на 90-те години на XX век се стопанисва от Туристическо дружество „Искър” - Мездра. (45 г.);
• 31 май 1945 г. - за кмет на Мездренската селска община е назначен Дамян Георгиев (1889-1972 г.), представител на БЗНС, който сменя на тази ръководна длъжност земеделеца Мишон Петков, кметувал от 10.09.1944 г. до 31.05.1945 г. Дамян Георгиев е общински кмет до 08.04.1948 г., когато Президиумът на Народното събрание назначава за председател на временната управа Никола Ваклинов (1948-1954 г.). Мишон Петков впоследствие е заточен на остров Персин край Белене. (80 г.);
Юни
• 1 юни 1975 г. - в гр. Мездра официално е открит Универсален магазин за детски стоки (ДЕТМАГ). Той се намира до административната сградата на Община Мездра (Съвета) и функционира до началото на 90-те години на XX в. В момента двуетажната сграда е банков офис. (50 г.);
• 4 юни 1970 г. - до църквата „Св. Димитър” в с. Зверино е открит паметен знак, който увековечава преминаването през брода на река Искър на 22 май (ст. ст.) 1876 г. на група Ботеви четници, водени от Никола Войновски. Негов автор е врачанският скулптор Цено Ценов. От 1988 г. 4 юни се отбелязва като Ден на Зверино. (55 г.);
• 9 юни 1940 г. - в с. Брусен е положен основният камък за построяване на нова училищна сграда. Освещаването извършва тогавашният енорийски свещеник на селото Иван Диков, а акта за отпочване на строежа прочита главният учител Кръстьо Котларски. (85 г.);
• 20 юни 1925 г. - в Мездра е основано Дружество „Кубрат“ - местна структура на Български народен съюз „Кубрат“, крайнодясна надпартийна политическа организация в България по това време (100 г.);
• 24 юни 1945 г. - на връх Косматица в планината Веслец край с. Кален за пръв път се провежда възпоменателен митинг в памет на Тотка Илиева-Роза и сбор на партизаните от отряд „Гаврил Генов“. На 1 юни 1961 г. на същото място официално е открит паметник на загиналите партизани и ятаци през периода 1941-1944 г. Върху 12-метровия монумент, дело на скулптора Ценко Михов, са изписани имената на 56 партизани и ятаци от района, загинали в т. нар. антифашистка борба. (80 г.);
• 28 юни 1980 г. - по случай Деня на работниците от транспорта и съобщенията в гр. Мездра официално отваря врати Дом на железничаря. Създаден на 1 септември 1964 г., дотогава той се помещава на таванския етаж в сградата на жп гарата (бившия салон на Транспортна полиция) и в сградата на НТС. Лентата на новата придобивка прерязва тогавашният министър на транспорта Васил Цанов. (45 г.);
Юли
• 2 юли 1995 г. - в с. Зверино е осветен Параклисът „Рождество на Пресвета Богородица“, построен в двора на църквата „Св. Димитър“. Той е въздигнат със спомоществователството на Металургичен комбинат „Елисейна“ (изпълнителен директор на който по това време е инж. Илия Николов) и на бизнесмените Петър Минчев и Ангел Петров. Майстори-строители на храма са Камен Цеков, Вълко Томов и Илия Цеков, а иконите са дарени от христолюбиви миряни от селото и от района на Искърското дефиле. (30 г.);
• 10 юли 1965 г. - Футболният отбор на Локомотив (Мездра) побеждава като гост в квалификационна среща реванш Партизанин (Червен бряг) с 0:1 (голмайстор: Стоян Добрев от дузпа) и с общ резултат от двата мача 3:0 за пръв път в историята на клуба влиза в „Б“ РФГ. Първият двубой на 3 юли с. г. завършва 2:0 с попадения на Крум Митев и Костадин Шанин. Играещ треньор на отбора по това време е Семко Горанов (1936-2011 г.). (60 г.);
• 13 юли 2000 г. - в гр. Мездра е учредена градска организация на ПП ВМРО. За председател на местната структура на „войводите” е избран бившият военен летец Венелин Иванов (1970-2019 г.), а за секретар - филологът Пламен Нецов. Нейни основатели стават 13 симпатизанти на „патриотите“. (25 г.);
• 15 юли 1940 г. - на 72-годишна възраст в Мездра умира х. Тошо Ганов - виден местен предприемач и търговец, общественик. Роден на 28 януари 1868 г. в с. Лютиброд. Собственик на маслобойна „Орелъ”. Един от основателите на Популярната банка, черковен настоятел повече от четири десетилетия. Ходил на хаджилък до Божи гроб, своите впечатления от това пътуване той споделя в пътеписа „Пътешествието ми до Божи гробъ - Палестиня и Египетските пирамиди презъ 1933 г.“ (85 г.);
• 24 юли 1900 г. - в с. Горна Бешовица е роден големият български скулптор проф. Иван Фунев. Той е един от основателите на Дружеството на новите художници (1931 г.). Преподавател по скулптура в Националната художествена академия (1945-1962 г.), председател на СБХ (1956 г.). Автор на множество скулптурни композиции, портрети и монументални пластики, сред които „Стачен пост“, „Трета класа“, „Машинист“ и др. Почетен гражданин на Враца (1970 г.) и на Мездра (1971 г.). Умира на 21 юли 1983 г. в София. (120 г.);
• 25 юли 1925 г. - в с. Типченица е роден Ивайло Диков, дългогодишен актьор във Врачанския драматичен театър. (100 г.);
• 26 юли 1990 г. - с Решение №3 от Протокол №11 Изпълнителният комитет на Общински народен съвет - Мездра решава Общински вестник „Искърска комуна“ да бъде преименуван на „Искърски страници“. Последният брой (бр. 699) на в. „Искърска комуна“ излиза на 12 октомври 1990 г., а първият брой на Независим седмичник „Искърски страници” - на 2 ноември с. г. Запазва се периодичността на вестника и неговият тираж - 3000 екземпляра на брой. (35 г.);
Август
• 1 август 1975 г. - пусната е в експлоатация съединителната жп линия от спирка Мездра-юг до спирка Моравица (през тунела на изхода за София). През 1978 г. е завършено удвояването на участъка Моравица - Враца, а на 18 януари 1982 г. официално е открит жп участъкът Мездра - Моравица, с което е закрито старото трасе, минаващо през града. (50 г.);
• 1-10 август 1985 г. - 10 членове на Клуб по пещерно дело към Туристическо дружество „Искър“ - Мездра вземат участие в спелеоложка експедиция в района на Словашки карст в Чехословакия. Осъществени са прониквания в някои от най-дълбоките пропасти в Южна Словакия като Малки Джомбой, Велка бикфа, Дивяча, в най-ниско разположената ледена пещера в света - Силицка ладница, както и в Майкова яскиня, Гомбасек и Охтинска арагонитна. Установени са приятелски контакти с пещерния клуб в гр. Рожнява, Словакия. (40 г.);
• 2 август 1935 г. - крупният индустриалец Иван Балабанов (1887-1969 г.), собственик на спиртна фабрика „Враца“ и на памукотекстилна фабрика „Бахава“, започва строителството на първата Водноелектрическа централа (ВЕЦ) във Врачанско - тази край с. Брусен. Тя е изградена по проект на австрийския инж. Питърс. Оборудвана е с модерни турбини „Сименс“ и „Волти“, чиято мощност е 500 kW, а средната производителност - 120 kW-h. ВЕЦ-ът е пуснат в експлоатация на 2 февруари 1936 г. (90 г.);
• 24 август 1945 г. - в гр. Враца е учреден Воден синдикат „Мездра“ за построяване на Водноелектрическа централа (ВЕЦ) на река Искър между с. Мездра и с. Брусен. Предвижда се тя да захранва с ток Враца, Михайловград (дн. Монтана), Мездра и съставните им села. ВЕЦ „Трайчо Костов“ (в момента ВЕЦ „Мездра“) е открита официално на 7 май 1947 г. в присъствието на патрона на централата. (80 г.);
• 20 август 1985 г. - като самостоятелен клуб към новооснования Български футболен съюз (БФС) е учреден ФК Локомотив - Мездра. За председател на клуба е избран Йоло Вълков - началник на жп секцията по експлоатация и товаро-разтоварна дейност, а за заместник-председател - Иван Симеонов (сменен на следващата година от Иван Трайков). (40 г.);
• 23 август 1925 г. - в Мездра е положен основният камък за постояване на Училище „Тодор Балабанов“. По този повод водосвет отслужва тогавашният Врачански митрополит Климент (1873-1930 г.). Училището е съградено през периода 1925-1929 г. по проект на арх. Стамов и Конявски със средства, дарени предимно от крупния индустриалец Иван Балабанов (1887-1969 г.) и негови близки. Своята лепта за въздигането на този Храм на просветата дават и мнозина други родолюбиви българи, сред които Христо Георгиев, Пешо Митов, Цеко Минински, Минко Цветков, Иван Тошев, Велчо Николов, Йордан Кръстев, Иван Мишев, Петър Белев, братя Калеви и др. Училището отваря врати през учебната 1928/1929 г., все още недовършено напълно, под името Народна прогимназия „Тодоръ Балабановъ“. (100 г.);
• 26 август 1950 г. - С Указ №435 на Президиума на 1-ото (27-ото) Обикновено народно събрание Мездренската селска община е призната за градска община и Мездра става 110-ят град в България. По това време в административно-териториално отношение гр. Мездра се числи към Врачанска околия (респ. окръг) и има около 6 000 жители. В състава на общината, освен града, влизат селата Боденец, Брусен, Дърманци, Крета и Ослен Криводол. (75 г.);
• 31 август 1965 г. - в гр. Мездра тържествено е открита новата административна сграда на ТПК „Динко Петров“. (60 г.);
Септември
• 6 септември 1965 г. - в гр. Мездра официално е открит Пивоварен завод „Леденика“. За директор на бирената фабрика е назначен Горан Трифонов. Лентата на новото предприятие прерязват заместник-председателят на Министерския съвет и министър на транспорта и съобщенията Пенчо Кубадински, Атанас Димитров - председател на Комитета по хранителна промишленост и Георги Маринов - заместник-министър на строежите. (60 г.);
• 7 септември 1970 г. - в гр. Мездра официално е открита новата сграда на Районната станция на съобщенията (Пощата) и официално влиза в експлоатация Автоматизирана телефонна централа (АТЦ). (55 г.);
• 24 септември 2005 г. - в землището на с. Очиндол, на левия бряг на река Искър официално е открит паметник на Вазовия литературен герой Дядо Йоцо. Автори на 5-метровия белокаменен монумент, въздигнат по инициатива на родолюбеца Огнян Петров, са врачанският скулптор Георги Тишков (1945-2008 г.) и неговата колежка Моника Игуменска от гр. Мездра. Паметникът е осветен от тогавашния Врачански митрополит Калиник (1931-2016 г.). Впоследствие край монумента е изграден Туристически комплекс „Дядо Йоцо гледа“. (20 г.);
Октомври
• 3 октомври 1955 г. - в гр. Мездра официално е открита новата сграда на Машинно-тракторното училище (сега Професионална гимназия „Васил Левски“). За нуждите на курсистите са оборудвани спални, кухня и столова. През учебната 1955/1956 в МТУ-то се обучават 120 бъдещи механизатори - трактористи, помощник-комбайнери и прикачвачи. (70 г.);
• 3-4 октомври 1970 г. - в с. Горна Кремена се провежда земляческа среща на жители на мездренските села Горна и Долна Кремена и на благоевградското село Кремен. Приятелските контакти между трите селища датират от 1964 г. по инициатива на Иван Гарвански, Христо Панчев и Цеко Михайлов. (55 г.);
• 11 октомври 1925 г. - в Мездра е образувано Ученолюбиво дружество и читалище „Просвета”. Негови основатели стават 34 по-будни местни жители - учители, адвокати, занаятчии, търговци и синдикални дейци. Приет е устав на читалището и са избрани ръководни органи. В първото Настоятелство влизат: Стоян Ив. Чорбанов - председател, Иван Кръстев - секретар, Андрей Филипов - касиер, Йордан Георгиев - библиотекар, Пешо Митов - домакин, Никола Алипиев и Иван Тошев - съветници. В Контролната комисия са избрани: Алекси Каменов, Георги Динков и Никола Алипиев, в Просветителната комисия: Пешо Митов, Никола Николов, Йордан Христов, Никола Алипиев и Иван Кръстев, а в Увеселителната комисия: Велчо Николов, Петър Горанов, Никола Леонкев, Никола Додов и Христо Георгиев. (100 г.);
• 15 октомври 1990 г. - със заповед на Министерския съвет е назначена временна управа на община Мездра: председател - инж. Любомир Йотов (БСП), зам.-председател - Веселин Кръстев (СДС), секретар - Минко Ламбиев (БЗНС) и членове - Радка Петкова (БЗНС), Иван Караджилски (БСП), Любен Вановски (БЗНС „Никола Петков”) и Вера Михайлова (ОС). (35 г.);
• 18 октомври 1985 г. - на партерния етаж в сградата на Градската художествена галерия в гр. Мездра на ул. „Христо Ботев“ (в момента магазин на едро) официално е открита Книжарница за българска и съветска литература, популярна преди 10 ноември 1989 г. като „Руската книжарница“. Книжарницата функционира до началото на 90-те години на XX в., когато имотът е реституиран. (40 г.);
Ноември
• 3 ноември 1940 г. - в с. Долна Кремена е положен основният камък за построяване на нова училищна сграда. По този повод водосвет отслужва архимандрит Йосиф, протосингел на Врачанската митрополия, а кметът на селото Т. Вълков прочита акта за полагането на основния камък, който е вграден в темелите на сградата. На събитието присъства и проектантът на сградата - арх. Петър Дограмаджиев от гр. Враца, който по това време е народен представител. (85 г.);
• 7 ноември 1995 г. - по случай 50-годишния юбилей на железопътната ел. секция в гр. Мездра е открита новата административна сграда на това подразделение на БДЖ. (30 г.);
Декември
• 5 декември 1960 г. - започва строителството на почивната станция на текстилна фабрика (ДИП) „Станке Димитров“ - гр. Мездра край Варна. Първоначално тя разполага с 80 места, а през 1980 г. е разширена с още 42 легла. Първите текстилни работници идват да почиват в нея на 5 май 1961 г. (65 г.);
• 8 декември 1970 г. - официално е открита новопостроената сграда на Районна ветеринарна лечебница - Мездра. Тя е оборудвана с лечебна и физиотерапевтична зала, лаборатория, складове за медикаменти и стационар за 20 животни. Лентата на новата придобивка прерязва д-р Карагьозов - началник отдел „Лечебно дело” в Министерството на земеделието и хранително-вкусовата промишленост. По това време главен ветеринарен лекар на общината е д-р Цено Димитров. (55 г.);
• 8 декември 1970 г. - в гр. Мездра е учреден Клуб на дейците на културата (КДК). За председател на клуба е избран художникът Любомир Минковски (1934-2022 г.), а за секретар - Владимир Джаферски (1937-2017 г.). Първата проява, организирана от КДК, е на 22 декември с. г., когато на литературния кръжок при РЕГ „Максим Горки” гостува писателят и преводач Найден Вълчев. (55 г.).
• 20 декември 1980 г. - в с. Игнатица тържествено е открита новата сграда на НЧ „Никола Й. Вапцаров”. Тя разполага с театрален салон с 240 седящи места, пригоден и за кинопрожекции, библиотека и кафе-сладкарница. По този повод местни театрални самодейци изнасят пиесата „Вяра” по стихове на поета-патрон на читалището. Същия ден е открит и Младежкият дом в с. Елисейна. (45 г.)
***
• 1915 г. - в Мездра е открито Мирово съдилище (110 г.);
• 1925 г. - в Мездра е основано Колоездачно дружество „Искърски колоездач“ (100 г.);
Забележка: Историческият календар е отворен за допълнения и уточнения.
Изготвил: Мирослав Гетов,
председател на Краеведско дружество - Мездра
Сайтът не носи отговорност за съдържанието на коментарите.
